Моят приятел Вальо празнуваше рожден ден на 19-ти юли. Бях обещал на внучката отново да я заведа на Пирин и това реши нещата.
В София се наложи да чакаме 4 часа за автобус, но малко след 15:40 часа поехме от Тодорова орница към х. Демяница.
Приятно време за ходене, неусетно стигнахме до Юленски скок:
В хижа Демяница отпразнувахме по подходящ начин рождения ден:
На сутринта продължихме към Мозговишка порта. Спирахме да почиваме често, особено приятно бе на Тияците:
Следващата по-голяма спирка бе Превалско езеро, с което не ни се искаше да се разделим:
След Мозговишка порта се показа връх Каменица:
Както моята форма, така и тази на внучката не бяха на високо ниво, така че достигнахме заслона изморени.
Възстанових течностния баланс с две „Каменици”:
Нямаше много хора на заслона, духаше студен вятър и сиви облаци покриваха част от небето.
Тиана бе уморена и не прояви ентусиазъм за качване на някой от близките върхове.
Известна компенсация бе вечерята в столовата, в която градусът се вдигна бързо. Както винаги, се намериха събеседници за разговор.
На сутринта снимах изгрева над Каменица и портрет на Вапцаров с 3 изречения от негово писмо до приятел:
След 20-ти юли част от цветята почват да прецъфтяват, но имаше достатъчен материал за много снимки:
На Тиаците отново починахме малко, а това е място за срещи с други планинари:
В Банско имаше фолклорен фестивал, на малка част от който се порадвахме преди гала-вечерята.
Време бе за почивка в хотела, пътьом си припомнихме за друг виден банскалия:
Тривиална разходка, която ни натовари физически задоволително, предвид нашата форма и ползването на обществен транспорт.
Цветята, езерата и върховете радваха очите и душата, а културната част от похода бе на високо ниво.
Тази тема не е подходящо място за фотоизложба, но ако някои проявяват интерес, могат да разгледат доста снимки в албум с адрес:
МОИТЕ ПЛАНИНИ 